* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Хранила мама, гледала,
едно ми чедо, бре, Георги.
Расна ми Георги, порасна,
на петнайсет Георги години,
на петнайсет, още шестнайсет
На Георги му се прииска
при моми вече да ходи.
Кога на пътя излезе,
момите бягат от него,
че беше Георги краен сиромах.
Той се назад повърна
и на майка си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
я ми дрехите събери,
аз ще ида, да ида
в Америка, земя голяма!
Майка му дрехи събрала,
свикала рода и роднини,
та че си Георги изпращат,
в Америка, земя голяма.
Стоял е Георги, работил,
цели петнайсет години,
много е пари спечелил.
Тогава е решил Георги
назад да се завърне.
Кога се назад завръщал
двадесет дена по море пътувал,
три дни и три нощи не спал.
Кога в село навлязъл,
в село хоро играят,
никой си Георги не позна.
Право в кръчма отишъл,
всичките редом почерпи,
и си в къщи отиде,
на пътна врата похлопа.
Като майка му излезе,
Георги си майка попита:
- Бабо ле, стара бабичко,
има ли място у вази,
пътника да пренощува,
че много от далеч пристигам?
Бабичка Георги думаше:
- Имаме място за тебе.
И го в къщи въвела.
Георги го дрямка налегна,
па легна Георги, па заспа,
оставил дисаги под сайвант,
дисаги пълни с жълтици.
Нали била бабата алчна,
вземала брадвата наострена,
на Георги глава отсяка.
Глава му фрипком фрипкаше,
език му думи думаше:
- Мале ле, мила мале ле,
как ме, мале, прежали,
та ми главата отряза?!
Мама си Георги познала,
викнала с гласи до небесата,
разплела коси до земя,
та Георги да си оплаче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010