* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Забегна Стоян, Стояне,
от съща майка проклета, (2)
проклета и прокълната,
та бега девет години.
Много Стоян кайдиса,
купи си Стоян, Стояне,
бре, сюрек сури говеда,
ергеле сиви кобили.
Вати си Стоян овчаре,
овчаре и говедаре,
че ми е Стоян потръгнал
във село да си отива.
До край селото отиде,
Стоян овчарин думаше:
- Овчаре и говедаре,
вие после останете,
Стоян ке отпреж да поде,
да поде, конак да фати.
Той тръгна Стоян, Стояне,
той до чешмата отиде,
отде намери Петкана -
студена вода зимаше.
Стоян Петкани думаше:
- Мари, невесто Петкано,
мари, имате ли одая,
пътници да си кондисат,
пътници, царем друмници?
Я Петкана му думаше:
- Море, пътниче, пътниче,
пътниче, царем друмниче,
ния одая имаме,
имаме баба проклета,
постой, пътниче, почакай,
да дойде баба, да питам.
Та е Петкана отишла,
Петкана дума баби си:
- Бабо ле ти, Петканина,
пътник ме пита, бабе ле,
имаме ли одае -
пътници да кондисаме,
пътници, царем друмници?
Я баба си й думаше:
- Мари, невясто Петкано,
мар, кондисай го, невясто,
в нашата нова одая,
дето я Стоян направа,
та че я Стоян остави.
Та го Петкана кондиса
в техната нова одая.
Стоян Петкани думаше:
- Мари, невясто Петкано,
мар, докарай си, Петкано,
твоето мъжко детенце,
да си му пътник ариса,
що му от сърце куптиса.
Та си Петкана докара
нейното мъжко детенце,
та си му пътник ариса,
що му от сърце куптиса.
Пригръци жълти алтъни,
та на детенце думаше:
- Маре, детенце, детенце,
сега стана девет години,
как го нема баща ти,
кой си ти прави цървулки,
кой си ти суче сукалки?
Детенцето му думаше:
- Майка ми прави цървулки,
баба ми суче сукалки.
Петкана стоя, та слуша,
що ке пътниче да дума.
Петкана баби думаше:
- Соя ле пътник, бабо ле,
що мяза, бабо, Стояна?
Я баба си й думаше:
- Мари, невесто Петкано,
сега става девет години,
как го нема млад Стоян,
когото видиш, невесто,
млад си го Стоян сторуваш.
Мар, носи вино червено,
пътниче да упиеме,
да го ние кайдисаме,
да му вземеме, вземеме
кемери жълти алтъни.
Та е Петкана носила,
носила вино червено,
та си пътниче упиха,
че го тие кайдисаха,
че го във тора зариха.
Овчарето му дойдоха,
овчаре и говедаре.
Стояновото овенче,
право на тора отиде
и жално, жално блееше.
Стояновите овчаре,
тия Петкани думаха:
- Мар, дойде ли си млад Стоян?
Петкана вътре влезе,
Петкана баби думаше:
- Бабо ле, Петканина,
що стори, бабо, що стори,
Стоян бил, бабо, Стоян бил!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010