* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Гунка си по двор ходеше
и жално, милно плачеше,
мили си крави доеше
и си ги люто кълнеше:
- Пусти остали тез крави,
тринки ги Стоян остави,
а триста ще ги завари!
Таман си дума издума,
пътник на порти повика:
- Гунке ле, булке хубава,
има ли място у вази,
у вази, джанъм, за мене,
таз вечер да си нощувам,
таз вечер и утре вечер?
Гунка пътниче думаше:
- Постой, почакай, пътниче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам -
има ли място у нази,
у нази, холан, за тебе!
Свекърва дума на Гунка:
- Пусни го, Гунке, пусни го,
че й наш Стоян си тъй ходи.
Те си пътника пуснали.
Кога във къщи той влязъл,
где Стоян пушка качеше,
там я пътниче окачи,
гдето си Стоян седеше,
там си пътниче седнало.
Кат си вечеря минала,
пътник на баба продума:
- Бива ли с Гунка да легна,
таз вечер и утре вечер?
Бабата не допуснала
пътник да легне при Гунка.
През нощта пътник заклали
и са го в гной заровили.
Стоян си имал два бика.
Сутринта, като станали,
бикове го извадили,
с рогата, още с краката,
Стоян прав изправили,
тогаз Стояна познали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010