* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Врачка на Тодор гледала,
гледала и научила,
че ще Тодор загине
от мила майка мащеха.
Тодор по двора ходеше
и се гиздаво гледаше.
Тодоровата майчица,
тя си на Тодор думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
като по двора ходиш,
защо гиздаво гледаш,
какво не ти харесва,
дали бащини двори широки,
или бащини къщи високи,
или ботуши лъскави?
Тодор на майка казваше:
- Всичко е хубаво, гиздаво
и всичко ми се харесва,
ами ми врачка гледала,
гледала и научила,
че ще загина от майка мащеха!
Тодоровата майчица,
тя на Тодор думаше:
- Да идеш, мама, в странство,
ядовете да ми преминат.
И Тодор в странство замина,
и седял девет години,
имане си спечелил
и се назад върнал.
В тяхно село си отишъл,
покрай техните дворове минал
и си на порта потропал.
Булка му порти отвори
и попита какво иска.
(...)
- Мале ле, мила майчица,
защо на Тодор главата отряза,
нали го в странство прати,
ядовете да ти преминат
и пак глава му отряза?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010