* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

- Синко Стояне, Стояне,
нещо щем да те попитам -
защо кога църква метеш ти пееш,
а кога книга отвориш все плачеш?
- Мале ле, стара майчице,
нали ме питаш, ще кажем -
кога църква метем пеем,
че ми е, мале, весело,
а кога книга отворим плачем,
че ми е у книга писано,
че щем от малья да гинем.
Мама Стоян продума:
- Синко Стояне, Стояне,
я да те, мамо научим -
да станеш рано зарана,
да си далече забегнеш,
дано се, синко, размине!
Стоян си майка послуша,
че си далече забегна
и си булчето остави
при неговата майчица.
И отиде Стоян далече,
долу ми в Мала Азия,
тежко иманье спечелил,
девет години престоял
и се назади завръща,
в тяхното село отива,
кончето му алесто,
дисаги пълни със злато.
Като се назад връщаше,
срещна си Стоян булчето
и си на булче продума:
- Буле ле, буле Стоянице,
я дай ми вода да пием?
- Постой, почакай, юначе,
да попитам свекървата,
че ми е свекърва много зла.
И си свекърва попита,
свекървата й разреши.
Тя му водица подаде,
а той й жълтица подаде,
и си я тихом попита:
- Има ли място у вази
за мене и за кончето?
Тя си свекърва попита,
свекървата й разреши.
Като си пътник прибраха,
свекърва на снаха думаше:
- Той има много пари,
какъв капан да направиме,
да си парите вземеме?
Пътник си майка попита:
- Колко пари ще вземеш
да спим тая нощ с булчето?
А тя му жълтици посака,
а той й две подаде.
Тя си на булка думаше
да не заключва вратата:
- Я ще нощеска да влезна,
главата ще му отрежа,
парите да ми останат!
Като са двамка легнали,
Стоян си булчето пита:
- Дека е, булче, Стояна?
Че се булка натъжи
и си на Стоян продума:
- Девет години минаха
откак си Стоян изчезна.
- А да го видиш, ще ли го познаеш?
Булка на Стоян думаше:
- Много съм малко живяла
със първо либе Стояна.
- А ако съм това я?
- Нищо не мом да повярвам!
- Ето ти пръстен, менката,
я дай ми, булче, твоята!
На мойта е твойто име,
а на твойта - моето.
Че се булка увери,
но вратата не заключи.
Тежка я дремка налегна,
сладък я сънец обори...
Кога се сепна, събуди -
Стоянова глава отрязана,
главата скача и говори:
- Мале ле, стара майчице,
защо ме, мале, отдели,
като агънце от майка,
от мойто булче хубаво?!
Девет годин не виде
и пак ми главата отряза,
що е на глава писано -
на камик, мале, не ходи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010