* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Добрица двори метеше,
малко й дете плачеше.
През пътя пътник минава,
той на Добрица думаше:
- Добрице, младо невясто,
що ти детето тъй плаче?
- Пътниче ле, друмниче ле,
мойто си дете тъй плаче,
че е от малко сираче.
- Добрице, младо невясто,
до сега ако беше сираче,
от сега сирак не ще би!
Добрице, младо невясто,
имате ли конак за мене,
за мене и за кончето,
таз вечер да нощуваме?
Стана Добрица, отиде
и на баба думаше:
- Пътник е дошъл, бабо льо,
на наште порти демирли,
хем тропа, бабо, хем чука,
дал' да му конак дадеме?
- Да му дадеме, невясто,
то и наш Стоян, тъй ходи,
тъй ходи конак да търси.
Пътник си конче вързваше,
дено го Стоян вързваше
и пушката си закача,
дено я Стоян закача.
Тогава Добрица думаше:
- Бабо льо, мила и драга,
колко ми мяса Стояна...
- Невясто, младо невясто,
де къде пътник видиш -
врит' гу Стояна казуваш!
Дай ми са влели навътре,
дай ми са яли и пили
и на съна са легнали.
Га беше средя нощеска -
пътник ми вода поискал.
Докато Добрица да стане,
баба ми стана по-напред.
Чаша му вода подаде,
малко отрова турила.
Стоян водата изпивал
и на Добрица думаше:
- Добрице, младо невясто,
мене ме майка отрови!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010