* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Стоян по двори ходеше,
по двори по калдаръм.
От Бога е книга паднала
на Стояново дясно коляно.
Стоян си книже четеше,
четеше и си плачеше.
Мама Стояну думаше:
- Кат четеш, синко, що плачеш?
Какво се в книже намярва?
Стоян майно ле думаше:
- В книжето, майно ле, пише -
ти ще ме, мамо, погубиш,
ти ще ме, мамо, затриеш!...
Мама Стояну думаше:
- Стой, недей дума таз дума,
как ще те, майне, убия,
как ще те, майне, погубя?!
Нали си едничък на майка,
ти за син, ти за дъщеря.
Хай да те, синко, оженим -
за тебе булка засмяна,
за мене млада отмяна.
Че я Стоян послушал;
в петък го вечер годили,
в събота пазарували.
В неделя сватба правили,
в понеделник укрой изкарали.
Мина се вторник и сряда,
Стоян на булка думаше:
- Аз ще те, булче, оставя
млада зелена под було,
далече ще си забягна.
Когато се мама помине,
тогаз ще се завърна.
Че ходи ми Стоян, че скита,
цели ми девет години.
Петранка много дотегна
всичка работа да върши
и на Стояна писала:
"Ела си, любе, ела си,
майка ти веч се е поминала!"
Стоян си писмо получи,
получи и го разчете.
Кат си у село пристигна,
у техни си двори вървеше.
Петранка у двори ходеше,
сиви си крави доеше,
малки телета лъчеше:
- Стоян ви тринки остави,
пък триста ще ви завари!
Стоян на порти похлопа,
Петранка на порти излязла,
излязла и не го й познала.
Стоян на булка думаше:
- Имаш ли конак за мене,
за мене и за кончето?
Тогаз му Петранка продума:
- Аз имам стара свекърва,
тя всичко решава,
стига да я попитам.
Отиде Петранка, пита я,
тогаз свекърва отговаря:
- Иди, снахо, пусни го!
Че наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи, тъй пита.
Стоян си у двора влезе.
Дет си кончето вържеше -
пак там го завърза;
дет си пушка качеше -
пак там я закачи;
на кой стол сядаше -
пак там седнал,
седнал и си вечерял.
Тогаз майка Петранки продума:
- Заведи, булка, пътниче,
заведи го да си почине.
Кога го Петранка заведе,
тогаз й Стоян продума:
- Шепа жълтици давам -
при мене да нощуваш!
Тогаз Петранка отговаря:
- Всичко свекърва решава,
ще ида да я попитам.
Мама Петранка думаше:
- Иди, снахо, при него,
при него да нощуваш.
Че наш Стоян тъй ходи,
тъй ходи, тъй дава.
Отиде Петранка при Стояна,
при него да нощува.
В полунощ майка й при тях отишла,
отишла, Стояна заклала.
Снага Стояна се търкаля,
мокър му език говори:
- Майно ле, майчице моя,
не ти ли казах, майно,
че ти ще ме, майно, убиеш,
че ти ще ме, майно, затриеш,
млад, зелен да си ида!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010