* * *

Майка се прощава с болния си син - млад овчар

Болен лежи млад овчар,
болен, болен, та неволен,
три години главата си
от постеля не повдига.
Неговата стара майка,
предом ходи, предом скита,
търси билки лековити.
- Стани, стани, млад овчарин,
стани, стани от постеля,
вън те чака вакло стадо,
вакло стадо за тебе блее.
Стани, стани, мили синко,
стани, стани от постеля,
вън те чака първо либе,
първо либе хем подявка.
Отговаря млад овчар,
отговаря от постеля:
- Кажете й да не чака,
да не жали тя за мене.
Огряло е ясно слънце
във момкови равни двори,
огряло, хем осветило,
кък майка със син се прощава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011