* * *

Майка се прощава с болния си син - млад овчар

Три години млад овчарин
болен, болен, та неволен,
три години от възглаве
глава, глава, не повдигна.
Три години майка сбира
билки, билки, лековити,
врачки пита, цяре търси,
скришом, скришом, сълзи рони.
Ей, довтаса китна пролет,
нацъфтяха теменуги,
минзухари по горите
и зюмбюлко във градине.
Ей, довтаса китна пролет,
изгреяло ясно слънце,
изглреяло, послушало,
как се син с майка прощава:
- Прощавай, майко злочеста,
напряко думи ще думам,
не ти ли, майко, омръзна
три години болен да гледаш?!
На мене пусто досади,
изниза се мъжка снага,
уста ми кора хванаха,
изжениха се акрани,
сагасали ми кавали,
измряло ми й сиво стадо...
Слънце грее и захожда,
с душа се дели млад овчар.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011