* * *

Майка се прощава с болния си син - млад овчар

Болен лежи млад овчар,
болен, та неволен.
Три години главата си
от постелята не повдигна.
Неговата стара майка,
вредом ходи, вредом скита,
търси билки лековити.
- Стани, стани, млад овчарин,
стани, стани, от постеля,
вън те чака вакло стадо,
вакло стадо за тебе блее;
стани, стани, мили синко,
стани, стани, от постеля,
вън те чака първо любе,
първо любе, хем подявка.
Отговаря млад овчарин,
отговаря от постеля:
- Кажете й да не чака,
да не жали тя за мене.
Огряло е ясно слънце
в момкови равни двори,
огряло, осветило, как майка
със сина си се прощава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011