* * *

Майка се прощава с болния си син - млад овчар

Огреяло ясно слънце
у момкови равни двори,
то не било ясно слънце,
най е било млади момко.
Болен лежи млади момко,
болен, болен, та неволен,
три години от възглаве
главата си не повдига.
Момковата стара майка,
тя по двори мълком ходи,
врачки пита, билки сбира,
скритом, скритом сълзи рони:
- Стани, стани, млад овчарю,
да засвириш с меден кавал,
да разведеш вакло стадо,
че те чака там в колиби,
във колиби сред другарки,
че те чака първо либе,
първо либе, хем подявка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011