* * *

Майка се прощава с болния си син - млад овчар

Три години млад овчарин,
болен лежи от неволя,
три години главата си
от възглаве не повдига.
Неговата стара майка,
билки бере, сълзи рони,
сълзи рони, врачки пита,
що да цери млад овчарин.
Ясен глас се тихо чува,
млад овчарин майка дума:
- Като умра, стара майко,
ти да кажеш на либето,
три години да ме жали,
да не ходи с момите,
с момите и момците.
Докато дума той издума,
и затвори черни очи.
Неговата стара майка,
жално плаче и нарежда:
- Стани, стани, мили сине,
отдолу иде твоето либе,
в ръка носи китка цвете,
а в другата вощеница!
При юнака като дойде,
китка сложи, свещ запали
и пророни дребни сълзи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011