* * *

Майка се прощава с болния си син - млад овчар

Болен лежи млад овчар,
болен, болен, та неволен.
Три години от възглавца,
глава, глава не повдига,
неговата стара майка
билки сбира, врачки пита,
скришом, скришом сълзи рони.
Огряла е месечинка
у майчини равни двори,
огряла е, послушала,
как се майка със син прощава,
как над него тя говори:
- Стани, синко, от възглавца,
че те чака първо либе,
първо либе, хем подявка,
па засвири с меден кавал,
да запее тя със тебе,
както досега е пяла.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.10.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011