* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кера сираче,
без майка Кера, без баща.
Отиде Кера при бате,
заедно те да живеят.
Марийка Кера намрази,
започна да я тормози,
че ще им Кера да вземе
от бащиното си имане.
Марийка Иван думаше:
- Иване, първо венчило,
зарана рано ще станеш,
на нива в зори ще идеш,
аз ще Кера да изпратя,
обеда да ти донесе,
ти, Иване, ще я убиеш,
в нивата ще я заровиш!
Всичко бащино имане -
нивите, още градини,
всичко за нас ще остане.
Заранта, кат се съмнало,
Иван на оран отиде.
Марийка рано станала,
бели хлебове месила
и си при Кера отиде,
и си на Кера думаше:
- Я, хайде да си занесеш
на бате си топла обеда.
Кера си нищо не рече.
Обеда в ръце вземала
и си из пътя тръгнала.
Като на нива стигнала,
тя си на Иван думаше:
- Помози Бог ти бе, бате!
Иван си нищо не рече.
Чуди се Иван, мае се,
какво да стори - не знае.
Вечерта, кат се мръкнало,
те си из пътя тръгнали.
Кат минали поле широко,
гъста гора настанали -
там има пропаст дълбока.
Иван се чуди и мае,
какво да стори - не знае.
Най-после той се решава
и той си Кера улавя,
със кърпа й уста запуши
и я в пропастта хвърли.
На место падна, издъхна,
без думица да си каже.
Иван за село потегли,
кога край село пристигна,
що Иван тамо да види -
негова къща гореше,
Марийка в къща изгоре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011