* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

До три се села събрали,
до три се хора завили,
на тоз ми най-личен ден,
личен ми ден, на Гергьовден.
Никола пърта водеше.
Еленка, булка хубава,
на Никола думаше:
- Никола, олан, Никола,
до три се села събрали,
до три се хора завили,
от твоята булка Тодорка
по- грозна аз не видях,
да я, Никола, напуснеш,
мене, Никола, да вземеш,
децата да ти отгледам,
дворито да ти разкрася!
Никола дума, не дума.
Минало много, не много,
Еленка, булка хубава,
пак на Никола думаше:
- Помниш ли, Никола, помниш,
какви ти думи аз думах
на личен ден, на Гергьовден -
ти нищо не ми каза.
Тогаз Никола намисли
да си булчето погуби,
Еленка да си вземе,
Еленка, булка хубава,
След туй в аптеката отива,
на аптекарки думаше:
- Аптекарки, мили сестрички,
аз съм олан, овчарин,
две кучета ази имам,
двете са ми побеснели.
Да ми отрова дадете,
кучетата да си отровя,,
да не ухапят децата,
да не деца побеснеят.
Взел Никола отрова.
Като си Никола отиде
и на Тодорка продума:
- Тодорке, мила стопанке,
нали все глава те боли,
най-подир лек намерих,
дори две хапчета съм вземал.
Първото хапче щом хапнеш,
глава, Тодорке, ще мине.
Много се Тодорка измами,
първо е хапче лапнала,
силна я глава заболя,
лоша я треска затресе,
второто хапче щом лапна,
Тодорка очи затвори,
дума не можа да каже.
Еленка, булка хубава,
тя при Никола отишла.
Все на Никола думала:
- Никола, олан, Никола,
много ти грозни децата,
грозни и мене омразни.
Ако децата не махнеш,
ще те Никола напусна.
Чуди се Никола и мае,
деца му били мили и свидни.
Еленка, булка хубава,
тя на Никола думаше:
- Никола, олан, Никола,
утре ще рано да стана,
бяла питка ще омеся,
деца със питка ще вземеш,
ще ги в гора заведеш,
питка в гора ще търкулнеш,
децата ще да се затирят,
ти се бързом назад върни,
дано ги вълци изядат,
дано ги зверове разкъсат.
Рано Еленка станала,
бяла е питка месила,
Никола питка с деца вземал,
та ги в гора заведе,
там си питка търкулнал,
деца се затирили,
Никола се назад върнал.
Еленка, булка хубава,
бяла е питка месила,
сладки е гозби готвила,
и си Никола чакала,
сладко да си повечерят.
Таман вечеря вечеряли,
деца отвън повикали:
- Излез ни, тате, посрещни.
Като ги Еленка зачу,
и се Еленка разгневи,
и на Никола думаше:
- Ти нищо, Никола, не правиш!
Утре рано да си станеш,
деца в гора да заведеш,
там децата да погубиш.
Рано ми Никола стана,
децата в гора заведе.
Като Стоянка погуби,
и се Иванчо изплаши,
рипна Иванчо да бяга
и татко си се молеше:
- Недей ме, татко, убива,
недей ме, татко, погубва,
аз ще да расна, порасна,
ще се науча на писмо,
при вас аз няма да стоя.
Без да се Никола чуди,
двете си деца погуби.
Еленка, булка хубава,
бяла е питка месила,
сладки е гозби готвила,
та си Никола чакала,
сладко да си повечерят.
Еленка братец имаше,
братец си имаше ловец.
Като си в гора отиде
и кучетата си пусна,
на видно място виеха,
виеха, страшно лаеха.
Чуди се Еленкин братец,
какъв са лов намерили,
на видно място да вият.
Кога ми братец отиде,
какво ми братец да види -
дор две ми малки дечица,
на сестра му, на Еленка.
Еленкин братец ги взема,
у Еленкини отива,
на нейни порти повиква:
- Я излез, бате Никола,
и ти ми сестро, Еленке,
дор два съм лова уловил,
единият, бате, за тебе,
другият, како, за тебе!
Като ми Никола излезе,
Никола, още Еленка,
и братец пушка издига,
и двамата ги убива.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011