Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Колю млад вдовец,
млад вдовец, Колю убавец
със две мънички дечица -
Радка и Райна двечките.
Че тий са малки и глупави,
не знаят да са измият,
не знаят да са оплетат.
Чуди са Колю, мае са,
дали Колю да са ожени,
дали ще вдовец да ходи.
Най-подир Колю решава,
Колю ще вдовец да ходи,
дорде дечица израснат
по на четири-пет годин,
самички да са пригляват.
Минаха тези години,
решил е Колю, решил е,
решил е да са ожени,
нали е Колю млад, хубав,
Колю вдовици диреши,
моми му хабер провождат,
моми и млади, бе, булки.
Тодорка, мома хубава,
най-първа беше в селото,
че тя му хабер проводи.
Де зачу Колю, де разбра,
той за Тодорка отиди,
че тий са двама вземаха,
водиха са мало, ни много.
Дошло е света неделя,
Тодорка, булка хубава,
тя са премени, ореди
и на хорото излези
при нейните айки акранки
и са на хоро улови.
Извъртя един път, два пъти.
Колюви дребни дечица,
тий из хорото тичаха,
дано мама си познаят.
Като мама си познаха,
тий си на мама казаха:
- Мамо ле, мамо миличка,
я хайде да си отиваме.
Тодоркини айки акранки,
нейните върли душманки,
тий на Тодорка казаха:
- Тодорке, наша акранке,
кога си мома момува,
кога си булка булкува,
кога дечица отгледа,
от хоро да та повикат.
Тодорка им нищо не рече.
тя си дечица поведе,
право ги във тях заведе.
Колю сред двори стоеше,
ново орало правеше,
Тодорка Колю думаше:
- Колю бе, първо венчило,
слушай бе, к'во ще ти кажа,
днеска е бе света неделя,
утре е бе чист понеделняк,
рано на нива да раниш,
дълбоки брезни да пускаш
и аз ще рано да стана,
топла обяда ще сготвя,
двечки дечица ще пратя,
на нива да ги оставиш,
във брезни да ги заровиш,
тогаз ще да се водиме,
иначе ще те парясам.
Колю си нищо не речи,
сутринта рано той рани,
рано на нива отиди.
Тодорка, булка хубава,
и тя си рано станала,
топла обяда сготвила,
двег' му дечица пратила
и на дечица казала:
- Дечица, мили мамини,
кога при татко си идите,
и на татко си кажете:
"Тате бе, тате миличък,
к'вото ти мама заръча,
сичкото да го извършиш."
Тез думи Колю кат зачу,
дребни си сълзи зарони.
Дечица Колю думаха:
- Тате бе, тате миличък,
защо си сълзи ти рониш?
Колю дечица продума:
- Дечица мили, татюви,
яз ми през ума, бе, мина,
за вашта първа майчица -
най-напред га са вземахми,
на ей тази нива дойдахме,
какви си песни пеехме,
какви приказки приказвахми,
затуй си сълзи аз роня.
Я си вий в село идети,
във къщи да не влизате,
вий във градин'та идети,
в градин'та, във гюрлюците,
в гюрлюци, във хардалъци.
Кога са ази завърна,
тогава вкъщи елате.
Че си дечица отидаха,
че си в градина влязаха,
в градината, във гюрлюците,
в гюрлюци, във хардалъци.
Вечерта, като мръкнало,
Колю са от къра завръща,
Тодорка, булка хубава,
тя си на порти стоеши.
Като си Колю видяла,
че са самичък завръща,
веднага порти отворила,
копрал'та от ръце вземала
и му волове пуснала,
и си на Колю продума:
- Кольо бе, първо венчило,
добре го, Кольо, извърши,
к'вото ти, Кольо, заръчах,
сега ще да са водиме.
Седнали, Кольо бе, вкъщи,
Тодорка вечеря сготвила,
че си на Колю продума:
- Кольо бе, първо венчило,
я хайде да вечеряме.
Колю Тодорка продума:
- Вечеряй, Тодорке, самичка,
мен ми са хляб не вечеря.
Че тя са люто разсърди,
че си навънка излези,
там си дечица намери,
вън на сайвана заспали,
че си дечица улови,
и ги у мазето, бе, вмъкна,
там им главите отряза
и си навънка излези,
и са изясно изпровикна:
- Чувайте, хора комшии,
Колю са пиян завърна,
двет' си дечица, бе, закла
и мене гони да хване...

 


Смолник, Карнобатско; трапезна (СбНУ 59/1994, № 826 - "Остана Колю млад вдовец"); според записвача песента е "вариант от песнопойка" (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011