* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Георги млад вдовец,
със две ми дребни дечица -
Милкана и Иванчо, двамата.
Гледа ги Георги, жали ги,
година и половина.
Нали бе много хубавец,
моми му хабер изпращат,
да вземе, да се ожени.
Че взема мома Еленка,
Еленка деца намрази
и си Георги продума:
- Децата да си кайдишеш,
главите да им изрежеш!
Ако ли не ги погубиш,
аз ще те, Георги, напусна!
Нали се Георги уплаши,
той се на това съгласи,
децата да си погуби.
Кога е било вечерта,
те са децата повели,
към тая гора зелена,
да не ги видят хората.
Като из пътя вървели,
Милкана, дете акъллия,
тя на баща си продума:
- Къде щем, татко, да идем,
из тази тевна тевница,
към тази гора зелена?
Баща й нищо не рече,
само си тежко въздъхна.
Като във гора навлезли,
Еленка дума на Георги:
- Тука е място удобно!
И си Миклана улавя,
зверски детето душеше.
Иванчо гледа и плаче
и се в баща си увира.
Георги го скришом целува,
извади Георги остър нож,
та му главата отряза.
Двата са трупа турили,
Еленка с газ ги залива
и си децата подпали.
Доде са децата горели,
цяла е гора светнала.
Тръгнали да си отиват.
Когато във двори да влязат,
Еленка в къщи увлиза,
Георги на двора остава,
по двори ходи и плаче.
Нали се хора научават
и ги на властта предават,
в тъмни затвори затварят.
Георги от мъка на сърце
в тъмни затвори умира,
а Еленка сама остава,
вечно в затвора да гние.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011