* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец Кольо, с две деца,
две деца, две близначета -
Райна и Радка, двечките.
Кольо ще се ожени,
но мисли Кольо, намисли,
мащеха деца не гледа,
три години Кольо да ходи,
деца мили да отрасте,
по на три години да станат -
тогаз ще се Кольо ожени.
И така Кольо направи,
три години Кольо походи,
че тогаз се Кольо зажени.
Нали беше Кольо млад, хубав,
момите Коля харесват,
остави Кольо вдовици,
та почна моми да избира,
че избра Кольо, та избра
първата мома у село,
първата мома - Тодорка.
Избра я Кольо, взема я,
взема я и венчаха се.
Че се Кольо посъбра,
с негови верни другари,
че им се Кольо похвали,
че вземал добра стопанка,
хем добра и много работна,
разумна и хитро раздумна.
Привечер Кольо се върна,
Тодорка шета кахърна,
софрата слага, не сяда.
Кольо Тодорки запитва:
- Тодорке, либе хубаво,
що си толкоз кахърна?
Тодорка дума на Коля:
- Я мълчи, Кольо, не питай,
Бог да го, Кольо, убие,
дето ме с тебе събра,
кат мене мома хубава,
кат тебе вдовец да взема,
хем вдовец, с две дечица!
Днеска на хоро отидох,
там се Кольо посъбрах
с мойте верни другарки.
Райна и Радка, двечките,
и те при нази дойдоха,
пред всички "мамо" казаха,
нали се, либе, засрамих,
пред мойте верни другарки.
Ако ги, Кольо, погубиш,
ний двама ще се водиме,
ако не ги, Кольо, погубиш,
ний двама ще се разделим!
Кольо ми нищо не каза,
рано ми Кольо рани,
сиви волове запрегна,
на нива Кольо отиде,
угари да си изоре,
кахъри да си разпилей,
кахъри, черни ядове.
Орал е Кольо, що орал,
дор икиндия станало.
Като си волове посъбра
и към село погледна,
какво ми, холан да види -
Райна и Радка двечките,
за ръце се държаха
и при него отидоха.
Кольо дечица запита:
- Деца мили, тейкови,
защо на нива дойдохте?
Райна и Радка двечките,
в един глас му говорят:
- Нази ни мама проводи,
каквото ти снощи казала,
още сега да го свършиш.
Кольо ми нищо не каза
и на дечица продума:
- Дечица мили, сираци,
аз ще у село отида,
пък вази тука оставям,
довечера късно елате,
и в къщи не влизайте.
Утре, като се съмне,
аз ще у баба ви заведа,
баба ви да ви отгледа...
Изрече Кольо и тръгна.
Тодорка, булка хубава,
на порти Коля вардеше,
чемшир му порти отвори,
сиви волове поемна,
поемна и ги отжегли,
и ги в сайванта привърза,
привърза и ги назоби.
Софрата слага и сяда,
и си на Кольо думаше:
- Хубаво, Кольо, направи,
дано не са та видяли!
Кольо ми нищо не каза.
Тодорка навънка излезе,
Радка и Райна двечките,
те са от нива дошли
и под прозореца седнали.
Кат ги Тодорка видяла,
двете ги за ръце хванала,
че ги в изба занесе,
на двете главите отряза,
бърже си навън излезе,
силно се холан провикна:
- Тичайте хора, комшии,
Кольо се пиян завърна,
на Райна и Радка, двете,
на двете главите отряза!
Като си Кольо зачува,
бързо навънка излезе,
като си в избата влезе,
какво ми холан да види -
на две мили дечица,
на двете главите отрязани.
До земя сълзи порони,
остро си ножче извади,
че се у сърцето прободе,
само се веднъж обади:
- Лежете, деца, да лежим,
да се находи майка ви,
майка ви, черна мащеха!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011