* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец
на две дечица мъненки,
на име Радка и Райна.
Мали са двенки близната,
Кольо си мисли, помисли,
дали да се ожени,
мащея деца не гледа.
Най-после Кольо намисли
три годин вдовец да ходи,
да си децата отгледа.
Като три годин поди,
нали бе Кольо хубавец,
напусна Кольо вдовици,
та почна моми да иска.
Искал е Кольо, вземал е
най-добра мома низ село
по име млада Тодорка.
Венча се, в къщи прибра се.
Кога си беше в неделя,
Кольо в механи отиде
с другари да се почерпи
и да се хвалба похвали,
че има булче хубаво;
а пък Тодорка невеста
она на хоро отиде,
при булки хоро да игра
и да се хвалба похвали,
че си е млада невеста.
Райна и Радка двенките,
те са по нея отишли,
нали си нея познават
и си й "мамо" казали.
Тодоркините другарки,
те се Тодорки смеяли,
дока е майка станала
на две дечица маленки.
Кольо от кръчми пристига,
Тодорка от хоро пристига,
трапеза слага, не седи.
Кольо Тодорка питуе:
- Що си, Тодорке, кахърна?
А Тодорка си му говори:
- Кольо, първа пръвнино,
Бог да, Кольо, убие,
кой ме с тебе събра,
като мен млада хубава,
като теб вдовец да взема,
хем вдовец на две дечица -
Райна и Радка двенките!
Ако ги, Кольо, погубиш,
двамата че си се водиме;
ако ли не ги погубиш,
още утре те напускам!
Кольо ю нищо не каза,
а уземи си погледна.
Рано си Кольо подрани,
сиви си волове запрегна,
угари да си угари,
кахъри да си разпили.
Рано Тодорка подрани,
Радка и Райна събуди
и ги от легло подигна,
и ги кот татка изпрати,
и на дечица поръча:
- Дечица, мили татеви,
като при тате идете,
и на тате ви кажете -
що съм снощи казала,
още днес да го изпълни!
Райна и Радка, двенките,
за ръце са се хванали
и при татко отишли.
Като ги виде татко им,
сиви волове застаи
и си децата питуе:
- Дечица, мили таткови,
защо при мене идете?
- Нази ни майка изпраща,
изпраща, тежко заръча -
що ти е снощи казала,
още днес да го изпълниш!
Кольо си сълзи порони,
от глава дори доземи,
и на дечица говори:
- Дечица, мили таткови,
я че си у село отидем,
вие че тука останете;
кога слънцето да зайде,
у село че си дойдете,
у къщи да не влизате,
да не ви види майка ви.
Утре код баба ще идем,
татко ви че ви заведе,
баба ви да ви отгледа.
Сиви волове запрегна
и си у село отиде.
Тодорка, булка хубава,
трапеза слага и седи,
весело Кольо посреща,
и си на Кольо говори:
- Кольо ле, първа пръвнино,
добре, че си ги погубил!
Дали те некой не виде?
Кольо ю нищо не дума,
а уземи си поглежда.
Кога слънцето трепнало,
трепнало и залезнало,
деца се в къщи прибрали,
у къщи не са влезнала,
да не ги види майка им,
под стрехата са легнали,
легнали, двете заспали.
Кольо Тодорка разсърди,
Тодорка на двор излезна,
и си децата видела -
под стрехата си заспали.
Кога децата видела,
двете ги от сън подигна,
и ги в нужник отвела,
на двете глави отряза,
излезна, тънко провикна:
- Тичайте, хора комшии!
Кольо се пиян завърна,
двете си деца погуби,
и мене глава че вземе!
Кольо си навън излезна,
кога в нужник отиде,
какво че Кольо да види -
двете му деца заклани.
Погледа Кольо, помисли,
какво да прави не знае;
бръкна си Кольо в джебче,
извади ножа низ джеба,
па се в сърце удари,
код двете деца загина,
код двете рожби милинки...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011