* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кера сираче,
сираче Кера, без майка,
без майка, без баща.
При буля си и при батя си
раснала и пораснала,
станала двайсет годишна.
Най я буля й намрази
та взела да я тормози,
че щяла Кера да вземе
от бащино си наследство.
Иван на нива отива,
Маринка, жена проклета,
тя си на Иван думаше:
- Иване, първа пръвнино,
като на нива отиваш,
аз ще ти Кера изпратя
обяда да ти донесе.
Ти ще си Кера погубиш
във пропаст ще я заровиш,
ако не я Кера погубиш
живота ще ти разваля.
Иван й нищо не дума,
Иван на нива отиде,
и тя си Кера изпраща
обяда да му занесе
и си на Кера заръчва:
- Да кажеш, Керо, на батко ти
както ти й буля казала -
още днес да го свършиш!
Кера на нива отиде,
на край нива застана
и на батко си думаше:
- Колагеле, бате ле.
Седнали да обядват,
Кера батко си думаше:
- Каквото ти е буля казала,
още днес да го свършиш.
Бързали, нива окопали,
тръгнали да си отиват.
Иван до пропаст застана,
извади бяла кърпичка,
че й устата затули,
че й главата отряза,
че я във пропаст зарови,
и там Кера остави.
Като към село погледна,
във село огън гореше,
и неговата къща изгоряла,
и неговата булка изгоряла,
Иван си сам издума:
- Което е око лакомо,
туй ще му бъде съдбата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011