* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец
със двенки дребни дечица,
Радка и Райна двенките.
Чуди се Кольо, мая се,
какво да прави, да стори -
дали да се Кольо ожени.
Отде го й, холан, зачула,
Добра ми мома хубава, -
на Кольо хабер изпрати:
- Кво прави Кольо - да прави,
за мене Кольо да прати,
да прати, я жи го зема.
Кольо за Добра проводен,
щом прати, тя го вземала.
Това ми било събота,
събота срещу неделя.
В неделя хора имало,
Добра на хоро отиде,
още се не е запряла,
Кольови двенки дечица,
двете при нея ойдоха,
двенките й "мамо" рекоха.
Добрин'те дружки, акранки
тий се изясно изсмяха
и са на Добра рекоха:
- Добро льо, мари, хубава,
тъй ли бе, Добро, останала,
та се за вдовец ожени,
на два дня булка, на три дня
и двенки деца да имаш,
и "мамо" да ти й рекат?!
Добра й много домъчня,
домъчня, още дожаля,
и си във къщи отиде,
и си на Кольо думаше:
- Коле ле, Коле либе ле,
търси им, Коле, колая,
на твоите двенки дечица,
защото ще те оставя.
Кольо й нищо не рече,
надолу глава наведе
и дребни сълзи пророни.
Заранта, кат се й съмнало,
Кольо на къра отива.
Добра на Кольо думаше:
- Коле ле, либе Коле ле,
хляб и вода няма да ти сбера,
ще пратя, Коле, децата,
хляб и вода да ти донесат.
Като ги видиш отдалеч,
дълбока брезна да пуснеш,
двенките да ги заровиш.
Кольо на къра отиде,
хем оре Кольо, хем гледа.
Деца от долу идеха,
пролетни китки беряха,
руси си глави кичеха
и си при Коля отидоха,
и си на Коля думаха:
- Татко ле, татко, миличък,
мама ни, татко, заръча,
каквото ти е заръчала,
заръча да го изпълниш!
Кольо им нищо не рече,
той ги двенките прегърна,
прегърна и ги целуна,
и им заръка поръча:
- Като от тука тръгнете,
у двора да не отивате!
Да идете, Радке, да идете
във нашите равни градини.
Като се връщам довечера
я ще ви, Радке, забера.
Ето че се й мръкнало.
Кольо си иде от къра,
Добра го на порти посреща,
ухилена, Добра, засмяна,
и си Кольо думаше:
- Коле ле, либе Коле ле,
дълбоко зарови ли ги,
да не ни хора научат?!
Кольо й нищо не вика,
надолу глава навежда
и дребни сълзи пророни.
Добра софрата турила
и си Коля канеше,
да седнат двама да ядат.
Кольо на софра не сяда,
Добра на Кольо пак дума:
- Недей се, Кольо, кахъри,
други жа ти, Кольо, аз родя,
по-мили и по-хубави.
Таман си това хортуваше,
деца се отвънка обадили:
- Стани ни, татко, отвори,
и ние при вас да седнем,
да дойдем, да вечеряме.
Кат зачу Добра таз дума,
веднага Добра станала
и си брадвата вземала.
На двенки глави отряза
и си брадвата фърлила,
и из махалата хукнала -
хем бяга, холан, хем вика:
- Бягайте, холан, комшии,
да видите чудо голямо,
да видити наш Кольо,
и двете си деца заколи,
и мене гони да коли!
Всичките хора хукнали
и във Кольови отишли.
Какво да видят хората -
Кольови двенки дечица,
на земята лежаха,
Кольо ги двете прегръща,
целия в кърви потънал.
Тогава хората разбрали,
кой е виновен за това
и са си Добра хванали...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011