* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Георги млад вдовец,
млад вдовец Георги, хубавец,
със две ми малки дечица,
Иванчо и Милка двечките,
Иванчо на шест години,
а Милка само четири.
Хубави бяха, милички,
ала си бяха нещастни,
клети горките, без майчица.
Чуди се Георги, мае се,
как да си деца изгледа,
самичък къща да върти.
Че реши Георги, че тръгна,
че тръгна Георги да търси,
да вземе, да се ожени.
Нали бе Георги хубавец,
хубавец Георги, гиздовец,
взема си Георги, избра си,
мома Еленка Петрова.
Кат се с Еленка вземаха,
Еленка дечица намрази.
Еленка дума на Георги:
- Георге ле, либе Георге ле,
не мога вече да търпя
Иванчо и Милка, двечките,
на мене "мамо" да думат!
Я да си деца убиеш,
ако ли не ги убиеш,
аз ще те, Георге, напусна,
за други ще се оженя.
Чуди се Георги, мае се,
как да си деца кайдиса.
А тя го хитро раздумва:
- Какво се чудиш и маеш,
ако ги нейде раздадеш,
когато деца пораснат,
пак при нас ще се завърнат.
Ази си, Георге, намислих,
кога се стъмни вечерта
у гора да ги заведеш,
там да си деца убиеш.
Пък ти за деца не мисли,
ний сме със тебе младички,
от сърце ще си сдобием.
Ах, че се Георги съгласи,
вечерта, като мръкнало,
че си децата повеждат
по една тясна пътека.
Иванчо, дете голямо,
то на баща си думаше:
- Къде ни водиш бе, татко,
из тая тъмна тъмница?
А те децата послъгват:
- Никъде не ще ви водим.
Кога до гора стигнали,
Еленка фенер запалва,
навътре в гора влезнали,
Еленка място оглежда -
тук е място удобно.
Нали е майка - мащеха,
Еленка Милка улавя,
зверски детето душеше,
душеше и го колеше.
Душа се лесно не дава,
Милка си жално пищеше
и към баща си гледаше.
Кат видя Иванчо, горкото,
то за баща си се улови,
жално си сълзи ронеше
и към баща си гледаше.
Георги си дете прегърна,
скришом си дете целуна,
да не го види Еленка.
Извади Георги ножа си,
на Иванчо глава отряза,
че ги двечките събраха
и ги със газ напръскаха.
Елена дечица запали,
цялата гора светнала.
Кога дванайсе посред нощ,
първи петли пропели,
те се в къщи завърнали.
Отчаян Георги, кахърен,
хем ходи Георги, хем мисли,
хем мисли Георги, хем плаче,
хем плаче Георги, хем дума:
- Виждаш ли, Боже, виждаш ли,
каква си беля направих?!
Де се е чуло и видяло,
мъж женски акъл да слуша,
и за нейните хатъри,
да си децата изколи...
Виждаш ли Боже, чуваш ли,
децата да си изколи!
А че се хора научават
и си на властта издават,
властта ги бързо залавя,
и ги в тъмница затварят.
В затвора от мъка на сърце,
за своите мили дечица,
на ден втори Георги умира.
Елена в затвора остава,
вечно да гние, изгнива.
От там се е песен изпяло
изпяло песен, остана -
всичко е мило на света,
от всичко мило, по-мило,
рожбата мила, най-мила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011