* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец, млад хубав,
с две ми дребни дечица,
Райна и Радка двете.
Ходил е Кольо, търсил е,
цели ми девет години
ликата да си намери,
ликата и приликата.
Най-подир Кольо намери,
Радка ми мома хубава,
той се за нея ожени.
Минало една неделя,
Радка по хоро ще иде,
чуди се Радка, мае се
дали при булки да иде,
или при нейни другарки.
Радка при дружки се спира,
нейните двете дечица,
те при майка си отиват,
силно й майка казала,
Радкини верни другарки,
те се на Радка присмели:
- Вчера се Радка ожени,
бързо е майка станала...
Радка се много натъжи
и право в тях си отиде,
софрата слага, не сяда.
Никола Радка запита:
- Защо си, Радке, кахърна,
дали те деца обидиха,
или аз не съм ти по сърце?
Радка Никола думаше:
- Никола, първа пръвнина,
ако не си децата премахнеш,
ние ще се двама разделим!
Никола глава навежда,
на Радка нищо не казва.
Радка Никола пак дума:
- Заранта рано да раниш,
рало на кола да сложиш
и на нивата да идеш,
дълбок трап да изкопаеш,
деца ще при теб изпратя,
обяда да ти донесат,
в трапа да ги заровиш.
Сутринта, като съмнало,
Никола на нива отива,
хем орал, Кольо, хем плакал,
все към село поглеждал.
Като се деца задали,
обяда да му донесат,
започнал Никола да плаче.
Деца на баща си думаха:
- Защо, татко, тъй жално плачеш,
нали си имаме майчица?
Баща им тогаз продума:
- Тази круша, като аз видях,
за вашата майка си припомних,
как ви люлка вържеше
и в нея ви люлееше...
Сега в село ще ида,
вас ви тука оставям,
като се мръкне,
в село да се приберете.
Тичали деца, играли,
като се е мръкнало,
те в село се прибрали.
Като порти бутнали,
портата - заключена,
през задна врата минали,
в сайванта са си легнали.
Нали ги мащеха усети,
остър си нож взела
и им главите отрязала,
тогаз се силно провикна:
- Тичайте, хора, комшии,
голямо чудо да видите,
Никола си децата заклал!
Тогаз ги двама взели,
в тъмница хвърлили
и децата погребали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011