* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо сам си вдовец
с две деца - Радка и Райничка.
Гледа ги той до три годинки.
Реши си Кольо да се ожени,
тръгна да пита за вдовица.
Намери си Тодорка мома,
хубава, ала си е глупава.
Тя ми се за Кольо ожени.
Не минало много ми време
и на хорото отидоха.
Тодорка се на хоро лови,
а Кольо край хоро седи си.
Радка ми и още Райничка,
че са ми при нея отишли
и "майко" на нея викнаха.
Тодоркини верни другарки,
на Тодорка ми се присмяха:
- Вчера е Тодорка отишла,
на две деца майка станала.
Тодорка се много засрами
и си ми в къща тя отиде
тъжна, тъжна, още сърдита.
На сутринта Кольо става
и си на оране отива.
Тодорка си децата вдига
и си ги при него изпраща,
като им заръки заръча:
- Каквото сме си приказвали,
казвали с баща ви оня ден,
ако ми го той не извърши,
у дома да не се връща!
Двенки се за ръка хванали
и при баща си ми отишли.
Кольо се насред бразда спира
и си ги тихом той запитва:
- Кой ви вас двамка докара?
- Нас си ни майка докара
и ни поръча да ти кажем -
каквото сте си приказвали,
ако не си го извършиш,
у дома си да не се връщаш!
Кольо си ми глава наведе
и дребни си сълзи порони.
Слънцето ми трепна, захожда,
Кольо на дечица викаше:
- Дечица, мили дечица,
тази вечер тука ще спим.
Децата лягат и заспиват,
а Кольо си в къщи отива...
Тодорка му порти отваря
и весело заговаря:
- Къде са, бре, Кольо, децата,
легнаха ли вече в браздата,
в браздата и още в тревата?
Кольо ми се жалба нажали
и дребни ми сълзи зарони.
Радка и Райничка, двенките,
за ръка се бяха хванали
и са си ми вкъщи отишли.
Двечките под коша легнали.
Тодорка ми булка хубава,
отдалече ги е видяла
и си ръце напред простряла,
на двенките глави отряза
и ми се из двори провикна:
- Тичайте ми, хора, тичайте,
че Кольо си закла децата.
Кольо си при деца отива,
остро си ми ножче извади
и ми се в сърцето пробожда.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011