* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец Кольо, хубавец,
със две ми дребни дечица,
по на два, на три месеца.
Решил е да се ожени -
мащеха деца не гледа...
Расте ги Кольо, порасти,
по на две, на три години,
тогаз се Кольо ожени
за Еленка, мома хубава,
първата мома в селото.
Живели пет-шест месеца.
Една неделя сутринта,
рано Еленка ранила,
наред Еленка почисти,
сладка обяда сготвила,
седнали всички да ядат.
Еленка, булка хубава,
често навънка излиза
и си на Кольо думала:
- Я излез, Кольо, да видиш
какво се хоро развило,
развило, развеселило.
Хайде, децата да приспим
и ний на хоро да идем.
Кольо на Еленка думаше:
- Еленке, млада стопанке,
аз ще си легна с децата,
пък ти се хубаво премени,
сама на хорото иди!
Еленка нищо не каза,
тя се хубаво премени
и на хорото отиде.
Играла Еленка, лудяла,
слънцето зайда засяда,
още се в дома не връща.
Кольо дечица думаше:
- Дечица малки, глупави,
я се за ръце хванете
и на хорото идете,
и на майка си кажете,
слънцето вече заседна,
да се във къщи прибере.
Децата малки, глупави,
те са на хоро отишле
и на Еленка викали:
- Хайде се, мамо, прибери,
слънцето вече заседна!
Еленка се много засрами
пред нейни верни другарки
и си във къщи отиде.
Сърдита Еленка, гневена,
софрата слага, не сяда.
Вечерта, кат си легнали,
тя си на Кольо думаше:
- Сутринта рано да станеш,
на близка нива да идеш,
аз ще ти децата изпратя,
ядене да ти донесат.
Там да ги, Кольо, погубиш,
ако се назад завърнат,
аз ще те, Кольо, оставя!
Кольо й нищо не каза,
сутринта рано подрани
и си на нива отиде
черни угари да оре.
Еленка, булка хубава,
станала рано сутринта,
сладка обяда сготвила
и на децата думала:
- Дечица малки, глупави,
я се за ръце хванете
и при баща си идете,
и на баща си кажете,
каквото съм поръчала,
всичко, дечица, да свърши!
Децата малки, глупави,
те при баща си отишле.
Като ги видя млад Кольо,
дребни си сълзи порони,
той на дечица думаше:
- Дечица, мили татеви,
седнете се нахранете,
легнете сладко да спите,
когато се събудите,
във къщи се не връщайте,
във бабини си идете.
Децата малки, глупави,
седнали, се нахранили,
легнали, сладко заспали,
в полунощ се събудили,
право си в къщи отишле.
Под хамбар двете легнали,
легнали, сладко заспали.
Сутринта, като се съмнало,
Еленка, булка хубава,
по двори ходи и пее.
Взела Еленка метлата,
широки двори да мете,
като да хамбар стигнала,
тя си децата видяла
и ги под хамбар измъкна,
и ги на дръвник сложила,
и им главите отсякла,
и се изясно провикна:
- Слушайте, хора комшии,
снощи се Кольо понапил
и си децата той заклал!
Като чу Кольо тез думи,
веднага навън излезе.
Какво да види горкия -
децата в кърви обляни.
И си брадвата той взема,
и си Еленка посече,
и си ножчето извади,
сам се в сърце удари.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011