* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Стояновата майчица,
тя била много проклета,
тя Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
ой да си булчето парясаш,
булчето, бяла Марийка!
Стоян майка си послуша,
че си булчето паряса,
че се за друга ожени,
за друга, от друго село.
Нали е майка мащеха,
тя си детето не иска.
Чуди се, Боже, мая се,
как да си дете погуби.
Тя на Стояна думаше:
- Стояне, любе Стояне,
хайде да си дете погубим,
детето, малка Цветанка!
Чуди се Стоян мая се,
как да си дете погуби,
нали му е дете рождено,
а че си Стоян намисли.
Станал е рано заранта,
че впрегна серез биволи
и си за нива потегли.
Той на Цветанка поръча
обяда да му занесе.
Когато Цветанка пристигна.
Той си я жално погледна
и й тихичко продума:
- Цветанке, дете татьово
когато се назад върнеш,
право в бабини си да идеш,
да се вкъщи не връщаш.
Нали е дете глупаво
право в къщи отиде.
Кога го Рада съгледа,
ах, че се страшно разлюти,
че го в избата вкара,
та му главата отряза
и я в яслата положи.
Кога се от нива завръща,
и си биволи разпряга,
биволи мръчат не влизат,
тогава си Стоян усети,
той в избата погледна,
какво си Стоян да види -
Цветанка лежи заклана.
Че си навънка излезе
и се силно изпровикна:
- Проклет да бъде, триклет,
който послуша майка си!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011