* * *

Мащеха иска да убие заварени деца/зълва

Остана Кольо млад вдовец,
млад вдовец Кольо, хубавец,
с две ми малки дечица -
Радка и Райка двечките.
Чуди се Кольо, мая се,
какво да стори направи,
дак да се Кольо ожени.
Най-после Кольо намисли
да си дечица пораснат.
Че да ходи Кольо, че ходи,
тъкмо ми до три години,
че си дечица отгледа.
Най-после Кольо намисли,
намисли да се ожени.
Че тръгна вдовици да търси.
Нали бе Кольо млад вдовец,
млад вдовец Кольо, хубавец,
че го момите харесват.
Остави Кольо вдовици
и тръгна моми да дири.
Че избра Кольо, хареса,
първата мома Тодорка,
че си се двама вземаха.
Дошла ми Света неделя,
Кольо на кръчма излезе,
при негови верни другари,
Тодорка на хоро отиде,
при нейни верни другарки.
Радка и Райка двечките,
нали са деца глупави,
и те си на хоро отидоха,
и се до Тодорка хванаха.
Там са й "мамо" казали.
Че се Тодорка засрами
пред нейни верни другарки,
дет са й "мама" казали.
Тодорка у тях отиде,
из двори ходи и плаче.
Кольо от кръчма се върна,
Тодорка софра положи
и на софра не сядаше.
Кольо Тодорка говори:
- Защо си, Тодорке, кахърна,
из двори ходиш и плачеш,
софрата слагаш, не сядаш?
Тодорка Кольо продума:
- Коле ле, либе Кольо ле,
като ме питаш да кажа -
ако си деца погубиш,
ний двама ще се водиме.
Днеска е Света неделя,
утре е делник понеделник,
рано Кольо да станеш
и си на ниава да идеш.
Хубави гостби ще сготвя,
Рдака и Райка двенките,
на нива ще ги проводя,
ядене да ти донесат.
Дълбока бразна изори,
кога при тебе пристигнат
и двете да ги кайдисаш,
и в бразна да ги заровиш!
Кольо й нищо не рече,
наведе глава надолу,
пророни сълзи до земя
и си на нива отиде.
Че ора Кольо, че гледа
дечица да си пристигнат.
Тодорка манджи кат сготви,
тя си дечица проводи
на нива двете да идат,
гостбата да му занесат.
Кат си дечица изпрати
и си на тях поръчва:
- Както съм снощи казала,
тъй и баща ви да стори,
иначе да не се връща!
Радка и Райка двечките,
те си на нива отиват.
Като ги Кольо съгледа,
до земя сълзи пророни.
Чуди се Кольо, мае се,
как да си деца кайдиса.
Кольо си деца настани
да легнат, да си позаспят,
че на дечица поръча:
- Като се вие наспите
и дома да не се връщате,
у бабине си идете!
Кольо си кола упрегна
и си у къщи отиде.
Тодорка, кат го съгледа,
весело го посрещна,
че се без деца завръща.
Кат се деца събудиха,
прави си у тях отидоха,
в къщи си те не влязоха,
но си под стряха седнаха.
Тодорка навън излезе,
като си деца съгледа,
двете ги за ръце улови
и ги в мазата заведе,
че двете там си кайдиса.
Навън си бързо излезе
и си се виком провикна:
- Кольо се пиян завърн,а
двете си деца кайдиса!...
Като чу Кольо тез думи,
бързо си в маза отиде,
остро си ножче извади,
че се в сърцето прободе
и на дечица продума:
- Лежете, деца, да лежим,
майка ви да се наживей,
без мене, още без вази!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011