* * *

Майка убива и сготвя детето си заради любовник

- O, Ангьелино, мори, млада невесто,
да станеш рано, мене да спремаш.
Я ке си одам, мори, тугьа тугьина,
тамо ке седам, Ангье, до три години.
Тебе оставам, Ангье, машко детенце,
машко детенце, Ангье, годиначе.
Да ми го чуваш, Ангье, да ми го гледаш,
кога кье дойдам, Ангье, дете да ме чека.
И поръчувам, Ангье, ем заминувам.
Отиде Стоян тугьа тугьина.
Кога комшии Ангье на маало викат:
- Ай си погуби, Ангье, машко детенце,
машко детенце, Ангье, той Михраилчо.
Послуша Ангьа клети комшии,
стави го Ангьа нови потани,
и го заклала машкото дете,
и го ставила Ангьа во шарен зелник.
Ете го Стоян на порта дойде,
пречекала го негова жена.
- Камо ми, Ангье, мой Михраилчо?
- Оно е, Стоян, у комшиите.
Проговори у той шарен зелник:
- Язе сум, тате, во шарен зелник.
Тогай й Стоян тио говоре:
- Дали ке, Ангье, свекьа да светеш,
ели ке, Ангье, слуга да служеш?
- Ти си ми, мъжу, врл пияница,
слуга не служам, свека ке светам!
Натопил Стоян пет лакта платно,
замота Ангьа и я запали.
Од пети Ангьа загорела е,
до перчик Ангье изгорела му.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011