* * *

Майка убива и сготвя детето си заради любовник

- Карафильо, малко моме,
къде ми е дели Димо?
- Дели Димо е на София,
на София млад терзия.
- Карафильо, мало моме,
къде ми е мъжко дете,
мъжко дете дома ли е?
Карафильо, мало моме,
натопи му руса глава,
да му брича руса коса.
Не му брикал руса коса,
току му секъл руса глава.
Сон ми сонвал дели Димо,
сон ми сонвал на София,
рано, рано в неделя -
люта змия го къснала,
го къснала мегю двете очи.
Димо вели, ем говори:
- Ой, другари, мили брайкя,
ви се молам - пушчете ме,
пушчете ме на вилает,
да си вида мойта кукя,
мойта кукя, мойта невеста,
мойта невеста, мойто мъжко дете.
Ми го пушчиле дели Димо,
ми си дошъл на вилает,
на вилает, дури дома.
- Добро утро, Карафильо!
- Дай Бог добро, дели Димо!
- Карафильо, мала моме,
къде ми е мъжко дете?
- Ой ти, Димо, дели Димо,
детето е заиграло,
заиграло со децата.
Ми станала Карафиля
да ми прае сладок ручок,
сладок ручок, тонок зелник.
Ми дробила от детето,
от детето клето сърце.
Ми изпекла тонок зелник,
и го дала на дели Димо,
на дели Димо да го руча.
Що му вели дели Димо:
- Карафильо, мало моме,
ай викай мъжко дете,
мъжко дете да ручаме!
Що му вели Карафила:
- Прекръсти се, дели Димо,
яз ке викна мъжко дете!
Се прекръстил дели Димо,
се прекръстил да ми руча.
Ми посегна да ми скине,
да ми скине тенка кора,
тогай дете отговори:
- Не мой, татко, шчо ке сториш,
я влези в зимен керал,
да ме видеш де сум заклан,
де сум заклан, ем разпорен,
како риба, бре, орицка...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011