* * *

Майка убива и сготвя детето си заради любовник

- Мерудико, бре, невесто,
имаш вино за пиене
и ракия за кръчмене?
Проговори Марудика:
- Е, арапин, црън арапин,
имам вино за пиене
и ракия за кръчмене,
ама имам мъжко дете -
що видува, все кажува,
все кажува на баща си,
на баща си - Мануила...
А арапин отговори:
- Мерудико, бре, невесто,
на детето лесно бива -
тури вода за бричене,
бричееки, заколи го,
че фърли го у земнико,
у земнико зад бочвите!...
Още рече, не изрече,
Марудика му говори:
- Е, арапин, црън арапин,
кога дойде кир Мануил,
како язе че му кажем?
А арапин говореше:
- Ти му речи, Мерудико:
"Оно ойде с селски деца,
с селски деца на школята!"
Това рече, не изрече,
достасал е кир Мануил,
кир Мануил кираджия,
потражил е мъжко дете.
Мерудика му говори:
- Оно ойде с селски деца,
с селски деца на школята!...
Кир Мануил проговори:
- Мерудико, бре, невесто,
я подай ми ключевето,
ключевето от зимници,
да отворя ладен земник!
Подала му ключевето,
та отвори ладен земник.
Кога вишел зад бочвите,
там си найде мъжко дете,
мъжко дете Костадинче.
Проговорил кир Мануил:
- Мерудико, бре, невесто,
я подай ми ключевето,
да отворя шарен ковчег,
да извадим бело платно.
Мерудика му ги даде,
та отвори шарен ковчег;
извадил е бело платно,
та отсече девет лахти,
натопи го в жъти восък,
усука я от главата,
от главата до петите,
запали я от главата,
загоре й руса коса.
Мерудика говореше:
- Е, Мануил, кир Мануил,
не ли ти е жал за мене,
за моята руса коса?
Кир Мануил говореше:
- Гори, гори, Мерудико,
така гори мое сърце,
за моето мъжко дете,
мъжко дете Костадинче!
Загорея църни очи,
Мерудика говореше:
- Е, Мануил, кир Мануил,
не ли ти е жал за мене,
за моите църни очи?
- Кир Мануил говореше:
- Гори, гори, Мерудико,
така гори мое сърце,
за моето мъжко дете,
мъжко дете Костадинче!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011