* * *

Майка убива и сготвя детето си заради любовник

- Нерудинко, бре, невесто,
имаш вино за пиенье
и ракия за кръчменье,
бело лице за целивка,
рамна снага за любенье,
църни очи за гледанье,
руса коса за мърсенье?
- Имам, имам, къко немам,
ама имам мъжко дете,
мъжко дете Костадинче -
що видуе, все казуе,
все казуе на баща си,
на баща си - кир Манола...
- Нерудинко, бре, невесто,
на детето лесно бива -
загрей му вода за бричене,
узаври я за паренье,
бричееки, заклал би га!...
Тури вода за бричене,
она стана за паренье,
бричееки, заклал га е!
Фърлия га у земнико,
у земнико, зад бъчвите.
Па си дойде кир Маноле.
- Нерудинко, бре, невесто,
та камо ми мъжко дете,
мъжко дете Костадинче?
Па говори Нерудинка:
- Фанало е по селото,
по селото със децата.
Па говори кир Маноле:
- Не лъж, не лъж, Нерудинко,
що е това у земнико -
мъжко дете у земнико,
мъжко дете Костадинче,
забричено, закольено,
па фърлено зад бъчвите!
Па я фана кир Маноле,
усипа я с лой и восък,
па запали да му свети,
он вечера - она свети!
Проговори Нерудинка:
- Та код Бога, кир Маноле,
не е ли те жал за мене,
за моето бело лице,
за моята рамна снага,
за моите църни очи?
- Та код Бога, Нерудинко,
не е ли ти, Нерудинко,
жал за наше мъжко дете,
мъжко дете Костадинче?!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.06.2011
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011