* * *

Луд гидия

Мехмеде, мари, Мехмеде,
Мехмеде, пусто сираче,
Мехмеде, вакъл юначе!
Допратил кади за Мехмед:
- Де да е Мехмед, да доде!
Мехмед се стега да бега,
пуста му майка не дава:
- Яла си, сину, не бегай,
та що е тава от тебе,
та що е толку за тебе?
Стана си Мехмед, стегна се,
наметна джока китена,
изкриви шапка на глава,
увзе си Мехмед дрънката,
отиде Мехмед при кади:
- Селям алейкюм, кадийо!
- Валейкюм селям, Мехмеде!
Та що е тава от тебе?
Седем се села плачеха,
дядове шапки фърляха,
баби си ризи дереха,
вред си момите излюбил -
и черни вакли циганки,
и върхооки гъркини,
и дългокоси влахини,
и кадитските и двете,
и аянското пукналче.
- Кадийо, селско запчийо,
не знаеш ли си по тебе,
я ка се сберат две млади,
като два врага в камене?
Закачиха му белчета,
окачиха му железа,
бутнаха Мехмед в абсана.
Кадия вели, говори:
- Мехмеде, мари, Мехмеде,
я си ми подай фесата,
фесата, мари, джоката,
джоката, Мехмед, дрънката,
да си излеза в чаршия,
та да си вида момите,
момите какво правеха.
Задрънка кади и запе...
На една порта по мома,
на кадитската - дури две,
и аянското на двори...
Па се свъртеха момите,
на Мехмед да се присмиват:
- Мехмеде, мари, Мехмеде,
ка ти прилегат белчета,
като на мома гривните!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011