* * *

Луд гидия

- Мехмеде, мори, Мехмеде,
Мехмеде, пусто сираче!
Чукат из зори на порти:
- Дето е Мехмед, да дойде -
три села викат на него:
"Мехмед е курва, въхва е -
де да бе мома хубава,
се я бе Мехмед залибил,
и кадийското девойче,
и аянското момиче,
и пашовото ханъмче,
и тия калеш невести!"
Мехмед се стега да бега,
моме му веля-говори:
- Немой се стега да бегаш -
ке паднеш, Мехмед, кютия,
кютия, Мехмед, непази;
триста сме моми из тебе,
по грош да дадем - триста са,
по два да дадем - шестотин,
по три да дадем - хиляда;
и ако ти пари не стигнат,
късайте моми, кинайте
от бели гърла гердане
и от половин - колане,
и от дребните фустани!...
Фанаха Мехмед, вързаха,
та му туриха синджиро,
бели му ръки назаде,
та му туриха тумруко,
та го фърлиха в прангата.
Събрале са се, набрале
сичките моми малечки,
сичките веля-говори:
- Мехмеде пусто, без майка,
как ти прилича синджиро -
като на мома герданче;
как ти прилича тумруко -
като на влаина папуци;
как ти прилича прангата -
като на мома фустанче!
Мехмед си вели-говори:
- Кадийо, мил ефендийо,
я подай си ми дрънкята,
да си подрънкя, попея,
да се кахъри разнесат,
да ми се жалби уведат,
да се мераци разтеглят!
Задрънка Мехмед, запея -
кадия ритна да игра
и си му вели-говори:
- Мехмеде пусто, без майка,
халал ти били момите
и кадийското девойче,
и аянското ханъмче,
и пашовото момиче!
И я да си бе девойче,
и я ке с тебе да такна!
Мехмед си вели-говори:
- Кадийо, мил ефендийо,
я си наметни рухото,
та си излези на сокак,
низ сокак, кади, низ сокак!
На сека порта по мома,
на кадиската - дори две,
на аянската - дори три,
на пашовата - дори пет.
Събрали са се, набрали
сичките баби, дедове,
дедове шапки фърлиха,
баби кошули дереха,
дедове низ бунищата,
бабите низ плетищата...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011