* * *

Луд гидия

Стояне, мори, Стояне!
Стоян си хванал девойка
и белолика вдовица.
Три села чинат давия,
четвърто село мартири,
вуйко му баш давуджия,
Стояна да го обесят.
Пракя, допракя кадия,
как знае Стоян да дойде,
голема давия има на него -
три села чине давия,
четвърто село мартири
и вуйко му баш давуджия,
Стояна да го обесят.
Стоян е хитър, разумен,
яхна се коня добрего,
отиде стадо големо,
отбра ти овен най-харен
и това агне калешо.
Овенот фърли зад себе,
агнето си зе пред себе.
Право, право на кадия.
Коньо си върза под чардак,
Стоян си качи на чардак.
Я Стоян ли си говори:
- Селам алеким, кадия!
- Алеким селам, Стояне!
- Ей, кадия, ефендия!
Що си допракял до мене?
Я кадия му говори:
- Стояне, мори, Стояне!
Голем си кабает учинил,
тежка давия на тебе,
три села чинет давия,
вуйко ти баш давуджия,
Стояна да го обесят.
Тогай си зе овенот
и това агне калешо,
му ги поклони на кадия.
Я Стоян ли му говори:
- Ей, кадия, ефендия!
Леле веруеш по себе,
како е младост и лудост.
Тогай му вика кадия:
- Айде, ходи си, Стояне,
просто да ти е кабает,
чини си сефа, що знаеш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011