|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Луд гидия
- Стояне, турско селямо,
селямо и разговоро,
що плаче село от тебе,
най-веке малки девойки?
Та се премени съдия
Стоянова лепа премяна,
че ми е тръгнал съдия,
тръгнал от сокак във сокак.
Кат го видяха девойки,
тия Стояну говорят:
- Шукюр за тебе, Стоене,
че чухме, обесили те!
Тогава съдия думаше:
- Стояне, турска селямо,
от ся нататък, Стояне,
къдет те викат - да ходиш,
който те гони - да бягаш!
Търново, Узункюприйско - Турция; зап. в Балабанлар, Османпазарско,
дн. Разделци, Омуртагско; великденско хоро (Стоин-ИЗТр, № 1188 - "Прочутият
Стоян").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2011
|