Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Луд гидия

Седел е Мехмед субаша
у това село Брезница
година и половина.
Що седел Мехмед субаша
година и половина,
разтури села големи -
що беше село сто къщи,
а оно стана три къщи.
Откол е Мехмед субаша,
мома при майкя не лега,
невеста с момче не лега.
Той пойде дава по него,
събрали са се селяне,
селяне, стари кметове,
та па ойдоха у Видин
код паша, код Пеливански.
Та па на паша казуя:
- Пашо ле, пашо честити,
дошли сме да се плачеме
от това турче Мехмеда,
щото е оно субаша
у това село Брезница,
година и половина.
Разтури села големи -
що беше село сто къщи,
а оно стана три къщи,
та па ни либи момите,
момите и па невести!
Откол е оно субаша
мома при майкя не лега,
невеста с момче не лега.
Веднъга прати пашата,
веднъга прати сегмене
из тая града из Видин:
- Сегмене, млади левене!
Скоро д' идете у това,
у това село Брезница,
ръцете да му вържете,
код мене скору да дойде!
И сегмене го слушаха,
та па станаха, ойдоха
у това село Брезница,
де седи Мехмед субаша.
Мехмед си седи на чардак,
та си ракия пиеше,
мома Мария служеше.
Потокнили му сегмене:
- Аго Мехмеде, Мехмеде,
я да си слезнеш от чардак,
защо те клика пашата,
че д' идеме у града, у Видин!
Мехмед им ока от чардак:
- Сегмене, млади левене,
я се назаде върнете,
че щом от чардак да слезнем,
до един че ви погубим!
И сегмене се сплашиа,
та се назаде върнаа,
па ойдоа у Видин
и на пашата казуя:
- Пашо ле, пашо честити,
нийе хокаме Мехмеда
код тебе със назе да дойде,
а он ракия пиеше
на високите чардаци,
мома Мария служеше.
Като ни хокна от чардак:
"Сегмене, млади левене,
я се назаде върнете,
че като слезнем от чардак,
до един че ви погубим!"
Ния се назад върнахме...
Тогай си прати пашата,
та прати бързи телале
низ тая града, низ Видин,
да найда юнак да дойде,
та да си хване Мехмеда.
Никой се юнак не нае,
нае се мома Мария,
що му ракия служеше.
Та па им тогай казува:
- Телале, бързи телале,
я се назаде върнете
у тая града, у Видин,
та си на паша кажете -
я чем да хванем Мехмеда!
Утра ка рано дойдете,
че хванем, че го оковем,
дойдете да го караме!
И телале се върнаа,
та па на паша казуя:
- Пашо ле, пашо честити,
никой се юнак не нае
да хване Мехмед субаша,
нае се мома Мария,
що му ракия служеше.
Она че да го улови,
тежко че да го окове,
утро рано д'ойдеме,
код тебе тува да дойде!
Като е било навечер,
тогай си седни Мехмеда
люта ракия да пие,
мома Мария да служи.
Като ракия служеше,
измеша вино, ракия,
та си упои Мехмеда.
Той легна леко, та заспа,
та го окова Мария -
на нозе трои тумруци,
на ръце три белагии,
на гуша ситни синджире.
Па си окнала Мехмеда:
- Аго Мехмеде, Мехмеде,
я стани, аго Мехмеде,
да видиш, аго Мехмеде,
що ти прилега тумруци,
кай на кераци папуци;
що ти прилегат белагии,
кай на невести гривните;
що ти прилегат синджире,
ка на момите гердане!
Тогай си стана Мехмеда,
па на Мария думаше:
- Пущи ме, моме Марийо!
А Мария му думаше:
- Чекай да дойда сегмене,
код паша че те караме,
че самси нечеш да идеш!
Като се рано съмнало,
и сегмене са стигнали,
низ тая града, низ Видин.
Покарали са Мехмеда
низ това село Брезница,
през тия Стара-планина.
Откараха го у Видин
при паша, при Пеливански.
Тогай го окна пашата,
сичкийо мезлич събради
да съда Мехмед субаша.
Съдиха, пресъдиха го,
девет години да лежи,
и тогай да го погуба.
Мехмед им тогай говори:
- Пашо ле, пашо честити,
като ме мене затвориш,
тамбура че ми вземете,
пущи ми десна ръчица
с тамбура да си посвирим,
па тогай мене затвори!
И паша го е послушал,
десна му ръка опущи,
та си с тамбура засвири.
Като с тамбура засвири,
сичкийо мезлич станаха,
хванаха бради под мишка,
все се у хоро хванаа.
Паша се хвана на танец,
та три саати играа.
Като се они махнаа,
като видоа Мехмеда,
че толкоз свири хубаво,
кабахато му простиа,
на Мехмеда си думаа:
- Аго Мехмеде, Мехмеде,
ка свириш толко хубаво,
кабахато ти простихме!
На немой вече па така
да правиш какво досега!
Щом да чуеме нийека,
че па така да правиш,
веднъга че те хванеме
и веднъга че те бесиме!

 


София, кв. Връбница; на тамбура (СбНУ 2/1890, с. 88, № 7; =СбНУ 43/1942, № 226 - "Мехмед субаша и Пеливански паша"); село Брезница - близо до село Гинци.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011