* * *

Луд гидия

Марине, золум Марине,
три села плачат от тебе, (2)
четвърто давя правеха.
Дье да йе мома хубава,
Марин ще да я прьесрьещне, (2)
водана да й разлия.
Марине, золум Марине,
дье да йе млада невяста,
Марин ще да я прьесрьещне, (2)
в джебата ще да й бръкне.
Марине, золум Марине,
дье да йе млада вдовица,
Марин ще да я пресрьещне,
ю тьех на конак жде иде.
В село йе дошел кадия,
кадия, млада запчия.
Та са Марин извикале.
Кадия Марин говори:
- Марине, золум Марине,
три села плачат от тебе, (2)
четвърто давя сторило.
Марин кадия говори:
- Кадия, млади запчия,
снеми си семер кюркове,
надьени мойна премяна,
та че ми търни низ село,
низ село, още въз село,
ти жде да видиш, да видиш,
дьене ми точат водана,
дьене ми белат платнана,
моми ми с очи намигат,
невясти с ръки ми махат,
вдовици с уста ми думат:
"Марине, золум Марине
довечера ждеш да дойдеш,
суро съм агне изпекла,
ройно съм вино пуснала,
да си ми ядем и пием
и двана да се галиме!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011