* * *

Луд гидия

Заплакали са дор три ми села,
Тичени, веще Върбичени,
и трето село, тий Ришени,
от този Станчо, от юначето,
от този Станчо, от чапкънчето,
че се оплакали тий на царьо.
Царя на Станчо хабер проводи:
- Що стори, Станчо, той да дойде!
Като ми стана Станчо да иде,
кат' се облече, той премени,
че си накриви калпак на око,
че си възседна конче хранено,
че си отиде той въз царя.
Отдалеко се Станчо поклони,
отблизо му селям той даде:
- Алеким селям ти, царьо льо!
- Селям алеким ти, Станчо льо!
Тогиз си Станчо царя попита:
- Защо ме викаш ти, царьо льо?
- Викам те, Станчо, аз, викам те,
викам те аз, да те посъдя -
оплакаха се дор три ми села,
Тичени, веще Върбичени,
и трето село, то Ришени.
Станчо си вярно дума на царя
- Не може, царьо, азе да мина,
кат' се облека аз, пременя,
кат' си накривя черно калпаче,
кат' си накривя аз на око,
като си туря пъстрата китка,
отдет' премина аз, царьо льо,
моми ме фърлят, царьо, със китки,
я булките ме, царьо, с неранзи...
Царя на Станчо вярно продума:
- Бре, хайде, Станчо, ти, юначе,
ти ходи, Станчо, ти, дето щеш,
ти прави, Станчо, ти, както щеш,
ази, Станчо льо, аз да съм мома,
и ази, Станчо, ще те залюбя!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011