* * *

Луд гидия

- Стояне, море, Стояне,
що е туй чудо у тебе,
у тази пуста тъжбина,
моми гергефи скършиха,
невести забрадки фърлиха,
че ми станаха селяне,
ходиха дур при кадия,
дигнаха тежка давия:
- Ех, гиди, млади кадийо,
съди ни, както се съди,
или ни думай по-скоро.
Що е туй чудо голямо,
от наши левента Стояна,
от тая пуста тамбура?!
Кадия прати сеймени,
че докараха Стояна.
Стоян бе умен, разумен,
Стоян си взема тамбура,
овен най-хубав взема си,
че иде дур при кадия.
- Кадийо, млади кадийо,
що си пратил за мене?
Че пусна овен из двори,
удари пуста тамбура.
Кадия хоро подскача,
подфърли чалма догреди,
па на Стояна говори:
- Стояне, море, Стояне,
чини си, както си чиниш,
свири си, както си свириш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011