* * *

Луд гидия

Остана Станчо сираче,
без баща, Станчо, без майка,
няма кой да го научи
да оре нивя бащини,
да копай лозя майчини,
че тръгна Станчо делиин,
делиин, Станчо, бекриин...
Три села плачат от него -
Горни и Долни Липници,
голямо село Върбовка.
Де да е мома хубава -
все Станчо ще я закачи,
котлите ще й напие;
'ко не ги Станчо напие,
барем пък ще ги излее...
Де да е булка гиздава,
за вода да е ходила -
котлите ще й напраши...
Че са хората отишли
при паша да се оплачат,
та на пашата думаха:
- Пашо ле, бюлюкбашийо,
какъв си паша, пашо ле,
всичките хора заптиса -
Станча зап не мож' да сториш!...
Като зачу паша таз' дума,
той на сеймени думаше:
- Сеймени, мои ратаи,
скоро в Станчови идете,
опък му ръце вържете,
въз мене ми го дов'дете,
да видя Станча, да видя -
прилича ли бар на челяк!
Сеймени като отидоха,
Станчо ядешше, пиеше,
една бе на коляно му,
друга му диван стоеше,
сребърен филджан държеше
и вино му приливаше.
Че тръгна Станчо с сеймени
и въз пашата отиде.
Като го паша съгледа,
той си на Станча думаше:
- Станчо ле, Станчо делиин,
делиин, Станчо, бекриин,
как не бях, Станчо, момиче -
тебе щях, Станчо, залиби!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011