* * *

Луд гидия

- Стояне, салма гидийо,
бре, що е сова от тебе?
Три села на плач дойдоа
и три се от плач върнаа.
- Царо льо, наша държаво,
що има Стоян кабаат?
Де си заминам, поминам,
кончето да си напоя,
сабята да си наточа;
моми ме с китки завърлят,
я вдовиците с ябълки.
- От' се не жениш, не главиш?
- Царо льо, наша държаво,
сега съм много потпацнат,
не мог' се глава и женя.
Бутна цар ръка във джоба,
подаде му шапа алтъне.
- На, да се главиш и жениш!
Стана си Стоян да тръга
и си за царя думаше:
- Царо льо, наша държаво,
ай и ти, царьо, със мене
да видиш и да вяруваш.
Стана и царя със него.
Я га ми Стоян излезе,
моми му фърлят със китки,
млади вдовици с ябълки.
Царя ябълки сбираше
и на Стояна думаше:
- Стояне, салма гидийо,
майни се, Стоян, от мене,
я пукнах, тряснах за тебе,
дилке моми и вдовици!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011