* * *

Луд гидия

Сам се е Меймед похвалил,
сам се е юнак похвалил,
на кадийското кафене,
на везирското мехеме:
- Що съм ергенин походил,
барем ми се е знаяло,
та па ми се е повнило.
Сички съм моми залюбил,
сички невести отдомил
и кадийските и двете,
и везирските и трите,
и мидурските и петте.
Пошло е поплак от Меймед
на тове млади кадия,
пошло е поплак селото:
- Кадийо, млади кадийо,
ти да задражиш Меймеда
във тия тевни зандани!
Синките моми залюби,
сички невести отдоми.
Прати кадия, изпрати
два ми на млади джандарми
да си заберат Меймеда.
Та си ойдоа джандарми,
та си забраа Меймеда,
та откарая Меймеда
във тия тевни зандани.
Па се минало, минало,
дошло е ден ми Гюргювден,
та се събраа момите,
не можат хоро да играт,
не можат песни да пеят,
оти си нема Меймеда.
Изговорили момите:
- Ние сме моми, бре, триста,
по грош да дадем, триста са,
по два да дадем - шестотин.
Ако ни пари не стигат,
и гердането от шии,
ако ни пари не стигат,
и алтьнето от чела,
да си пущиме Меймеда!
Та си са ошли момите
код този млади кадия,
изговорили момите:
- Кадийо, млади кадийо,
я право суди, я стани,
ти да ни пущиш Меймеда!
Не можем хоро д' играме,
оти си нема Меймеда.
Ние сме моми, бре, триста,
по грош ке дадем - триста са,
по два да дадем - шестотин.
Ако си пари не стигат,
и гердането ке дадем;
ако си пари не стигат,
и алтънето ке дадем,
та да ни пущиш Меймеда!
Та се връная момите
и си е ошел кадия
във тия тевни зандани,
и си е ошел код Меймед:
- Меймеде, а бре, Меймеде,
я си ми подай дрънката,
та па ми подай джубето,
та па ми подай калпако,
да се прошетам, Меймеде,
низ тая нова чаршия,
ах, яз да видя, Меймеде,
дали е в тебе кабаато,
ах, или си е в момите.
Та му подаде Меймеда,
та му подаде дрънката,
ем му подаде джубето,
ем му подаде калпако,
та се облече кадия.
Прошетал се е кадия
из тая нова чаршия.
Коя ги види, затропа,
коя го види, почука,
една му вели, говори:
- А нека, нека, Меймеде,
кво ти прилегат прангите,
като на мома гердане,
че ме си са нощ лагало,
та сам те са нощ чекало!
Друга му зъби гризеше:
- А нека, нека, Меймеде,
и снощи ме си лагало!
Па се поврана кадия
код тове млади Меймеда:
- Меймеде, а бре, Меймеде,
не си е в тебе кабаато,
кабаато си е в момите.
На ти си, Меймед, дрънката,
ем на ти, Меймед, джубето,
ем на ти, Меймед, калпако!
Та се облече Меймеда,
та си излезе с кадия
из тая нова чаршия.
Задрънка Меймед, запея,
та се събрая момите,
та се хваная шест хора,
шест хора хоро играят -
първото хоро момици,
второто хоро вдовици,
третото млади невести,
четвръто хоро урумки,
петото хоро влахинки,
шестото хоро гракинки.
Па изговори кадия:
- Меймеде, а бре, Меймеде,
сопри си, Меймед, дрънката,
разигра ми се сърцето,
ке ми излезе душата!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011