* * *

Луд гидия

Мемед е чуйно прочуйно,
през девет кази далеко.
Мемед си тихо говори:
- Баре ми се знаело,
кога съм ерген походил
и сички моми излюбил.
И джумалийски ханъми,
и белолики българки,
и дългокоси влахини,
и жълтолики еврейки,
и чернооки циганки.
Три села поплак дойдоха,
право си изеглеш при кадия.
- Кадийо, паша ефенди,
я право съди, я стани,
да ни видиш дивията.
Аман се рекло от Мемед,
излюби си ни момите,
истрена си ни старците.
Турци кърпи си дереха,
българи майку тръшкаха,
гърци си поли тресеха,
власи кирдии меткаха,
цигани кушули дереха, -
по-бръшки, кадийо,
дивия да им видиш!
- Прирука, кадийо, мудурче.
- Мидурче, младо мидурче,
да си прошеташ казата,
казата, още селата,
да намериш Мемеда,
да го докараш код мене.
Три села поплак дойдоха,
мудурче оруми кончето,
та си прошета казата,
казата, още селата,
та си намери Мемеда.
Във село Мартинското,
де си ми събрал момите,
във тия равни дворове,
Мемед си дрънка с дрънката,
моми си играт на двора,
нахванали се шест хора -
първото хоро булите,
второто хоро българки,
третото хоро влахини,
четвъртото хоро гъркини,
петото хоро еврейки,
шестото хоро циганки.
Мудурче чука на порти,
на Мемед тихо говори:
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011