* * *

Луд гидия

Сам си се Мехмед, море, похвалил
във кадийското кафене,
във кадийското кехане:
- Триста съм моми излюбил,
и аянското кадънче,
и кадийского ханъмче.
Де си го дочул кадия,
кадия още судия.
Прати кадия за Мехмед -
де да е Мехмед да дойде!
Мехмед се тегна, побегна,
мома му вели-говори:
- Не бегай, Мехмед, не бегай,
триста сме моми в селото,
по грош да дадем, триста са,
по два да дадем, шестотин.
Яко не стигна шестотин -
ке си откачим гердане;
яко не стигна гердане -
ке си откачим колане,
ке ти откупим давия.
Послушал Мехмед момата,
та си назаде обърнал,
та при кадия отиде,
та на кадия говори:
- Селям айлеким, кадийо!
- Алейкум селям, Мехмеде!
Та що е тава от тебе? -
Триста си моми излюбил,
и аянското кадънче,
и кадийското ханъмче!
Па си го хвана кадия,
та го откара в зандани
и си му вели-говори:
- Мисли си, море, Мехмеде.
Мехмеде, пусто сираче,
утре ке си те обеса
у Динкината градинка,
на Динкината крушица.
Станала мома, отишла,
та на Мехмеда говори:
- Мехмеде, вакло юначе,
па я ка си те излага,
па я ка си те докара!
Ка ти приляга синджири -
като на моми гердани;
ка ти прилега белчета -
като на моми гривните;
ка ти прилега букаи -
като на моми папуце!
Я на ти, Мехмед, дрънката,
задрънкай, Мехмед, запей си -
всичките моми ке дойда.
Мехмед си юзе дрънката,
та си задрънка, запея,
всичките моми дойдоя,
та си оро направия.
Разбудили са кадия,
кадия се е разлютил,
та на Мехмед си говори:
- Дрънкай си, Мехмед, пеяй си,
утре ке си те обеса
у Динкината градинка,
за Динкината крушица!
Мехмед ми, вакло юначе,
той на кадия говори:
- Кадийо, море, кадийо,
я ми облечи дреите,
та си ми яхни кончето,
та си го шетни во село,
па си го върни из село,
тука си ела, кадийо,
тука да си ме обесиш!
Послушал го е кадия,
облякъл си му дреите
и си му яхнал кончето,
та се в селото прошетал.
Баби му с глави маали,
невясти с очи мигали,
моми сос ноги тупкали.
Па си се върнал кадия,
на Мехмед вели-говори:
- Мехмеде, вакло юначе,
дрънкай си, Мехмед, пеяй си,
халал да ти са момите,
и аянското кадънче,
и кадийското момиче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2011
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011