* * *

Солак Мустафа убива Липчо чорбаджи

Какъв ми спомен станало
във Аврен село голямо,
във Авренската кръчма
Седнали ми са, седнали
Липчо и Панчо двамата
да ядат, холъм, да пият;
като ядяха и пиеха,
кучета страшно лавнаха,
човек на вратата похлопа
и си на Липча думаше:
- Стани ми, Липчо, отвори,
ний не сме хора лошави,
а най сме хора пътници.
Не стана Липчо да отвори,
най стана Панчо, отвори.
Солака в кръчмата влиза,
Липчо на крака стана,
чаша му вино подава.
Солак не гледа виното,
най си на Липча продума:
- Я хайде, Липчо, у вази,
нали ми, Липчо, обеща
да мериме крини жълтици,
с кило бели белшици?!
Станали и са тръгнали
из авренските сокаци,
кучета страшно лаяли...
Извън Аврен го извеждат,
ръце му назад извиват,
започват жив да го дерат,
ръцете от пръсти до лакти,
краката от пръсти до колене,
главата от челото до темето.
Дясно му око изваждат
и го на Липча подават,
та си на Липча думаха:
- Гледай се, Липчо, гледай се -
мяза ли ти, Липчо, мяза ли ти,
червен фес на глава,
червени ръкавици на ръце,
червени калци на крака?!
Тогаз го жив одират,
със сол го посипват,
и му главата отрязват...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011