* * *

Солак Мустафа убива Липчо чорбаджи

Откак се село засели,
хайдути не са слизали
на Аврен село голямо;
по пладне в село влязоха,
на Липчовата механа,
на Димчовото кафене.
Липчо и Димчо, два братя,
Димчо им кафе залива,
Липчо им диван стоеше.
Всичките кафе пиеха,
Солака кафе не пие,
Солака Липчо думаше:
- Липчо ле, Липчо чорбаджи,
нели ти хабер пратихме,
да ни проводиш, проводиш,
дванайсе чифта томаци,
дванайсе калци с колчеци,
дванайсе аби джепкени,
дванайсе феса алени?
Липчо Солаку думаше:
- Солако, холан, Солако,
аз ще ги, холан, изпратя -
късно ми дойде хаберо...
Солака дума юнаци:
- Ха, да ви видя, юнаци,
какво ще сторим на Липча!
Хайдути Липчо хванаха,
ръце му назад извиха,
извиха и го свързаха,
че го повели, завели
по широки поляни,
наеха гора зелена,
по високата могила,
по дълбоката долчина.
Седнали да си починат,
Солака дума юнаци:
- Ха, да ви видя, юнаци,
какво ще сторим на Липча!
На земята го свалиха,
че му краката отрязали,
краката до колената,
ръцете до раменете,
главата дур до веждите.
Липчо се викна-провикна:
- Боже ле, вишни високи,
защо ме, Боже, издаде
на тези черни цигани,
на тези върли хайдути?!...
Слънцето трепти, засяда,
Липчова душа излазя...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011