Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
:. Книгомрежа  Анотации на нови книги: RSS абонамент!
Каталози
:. По дати : Април  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook!  Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Среавни цени с Книгосвят във Facebook!
:. Книги втора ръка  Книги за четене Варна
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Солак Мустафа убива Липчо чорбаджи

Откак се село засели,
хайдути не бяха влизали -
снощи са в село влезнали
Солака най-баш хайдутин
с неговата вярна дружина,
а че са, холам, слезнали
на Любчовото кафене.
Солак на Любчо продума:
- Я ставай, Любчо, я ставай,
я ставай да ни заведеш
на Димчовата кръчмица.
Те си на порти хлопаха
и си на Димча викаха:
- Я ставай, Димчо, я ставай!
Я ставай, кръчма отваряй
да ни дружина нахраниш,
нахраниш, още напоиш!
Димчо се от къщи обади:
- Туй време кръчма не отварям,
туй време вино не давам,
туй време, холам, посреднощ.
И тий се силно разлютиха,
а че си порти блъснаха
и си във кръчма влязоха.
Солака, най-баш хайдутин,
той си на Димча думаше:
- Не бой се, Димчо, не бой се,
ний не сме хора лошави,
а ний сме хора пътници,
ний сме на турци субаши,
а на българи - касапи.
Я ставай, Димчо, я ставай,
заколи крави ялови,
че сготви гостби хубави
и пусни вино червено,
да ми дружина нахраниш,
нахраниш, още напоиш!
Че стана Димчо, отиде,
та закла крава ялова
и сготви гостби хубави,
наточи вино червено,
седнали да ядат, да пият.
Димчо им диван седеше,
червено вино налива,
не им чашите долива,
с бистри ги сълзи прелива.
Всички ядат и пият,
Солака, най-баш хайдутин,
не яде Солак, не пие,
той си на Димча думаше:
- Димчо ле, холам, Димчо ле,
нещичко ще те попитам,
правичко да ми обадиш -
като ти хабер проводих
ти да ми, Димчо, изпратиш
дванайсе чифта цървули,
дванайсе чифта навуща,
дванайсе чифта превивки.
Кат не ги Димчо изпрати,
що не ми хабер проводи -
да зная какво да правя?
Солака, най-баш хайдутин,
той на дружина думаше:
- Ставайте, Димча хванете,
стига сте яли и пили,
ставайте, холам, ставайте,
жив му краката одерете,
краката - до коленете,
ръцете - до раменете!
Тежки го мъка мъчили,
най-подир глава отрязали.

 


Паскалево, Добричко; трапезна (Дамянов-ЮС, № 61 - "Наказан от хайдутите").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011