* * *

Солак Мустафа убива Липчо чорбаджи

Откак се село, (*)
в село хайдути не слизат,
сега се канят да слязат,
долу в долната махала,
на Липчовата механа.
Липчо и Димчо, двамата,
шари агнета ядяха,
червено вино пиеха.
Димчо на Липчо думаше: (**)
- Я стани, Липчо, Липчо льо,
наточи вино червено
и върла най-баш ракия,
че си хайдути пресрещни -
Солака, най-баш левака.
Че стана Липчо, Липчо льо,
наточи вино червено
и върла най-баш ракия,
че си хайдути пресрещна.
Наред им чаша налива,
с бистри ги сълзи полива
и на земята разлива,
и до Солака ред дойде.
Солака, най-баш левака,
Солака чаша не пое, (***)
най го за ръка залови,
че го заведе, заведе,
че му главата отряза,
и го къс по къс сечеше,
и си на Липчо думаше:
- Знаеш ли, Липчо, помниш ли,
като ти хабер проводих,
да ми проводиш, проводиш
дванайсе чифта джепкени,
дванайсе чифта тумаци,
и девет оки ракия,
и девет черни стафиди,
и девет феса алени?!...

В бележка към песента записвачът (М. Арнаудов) добавя разночетения по вариант от Шуменско, записан от Ж. Бакалов:
* след първия стих - "Голямо село на Аврен";
** тук се отклонява - "Като си Солак налезе,
Солак ми, Солак Мустафа,
със деветтима чираци,
чираци да дамлалъйчани,
че стана Липчо на крака.
Липчо си вино налива,
а Димчо мезе раздава.
Солак си вярно думаше:
- Липчо льо, Липчо чорбаджи,
Солак си вино не пие,
Солак си мезе не яде,
какъв ти хабер проводих?!";
*** краят различен - "Солак си Липча улови,
че го в гората заведе,
там го на дърво обеси
и му ряза ръцете,
ръцете до лакътите,
краката до коленете.
Солак си вярно думаше:
- Липчо льо, Липчо чорбаджи,
та приличат ли ти джепкени,
та мязат ли ти тумаци?".

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011