* * *

Солак Мустафа убива Липчо чорбаджи

Либчовата майка,
тя на Либча дума:
- Либчо, синко Либчо,
лошави години,
в къра не замръквай,
вчера доходяха
дур трима юрука,
първия от палазите,
втория от Лапача,
третия от Кидикя.
Вчера доходяха,
за тебе питаха:
"Къде е, бабо, Либчо,
Либчо, добър юнак?"
Либчо майка си не слуша,
улята наметна,
Бельнище прехвърли,
с гайдата засвири.
Майка му го гледа
дорде се закрие;
при овце отиде,
овците си посбра.
Легна Либчо, заспа
под гъстата трънка.
Кучета му лавнаха,
овци му дръннаха,
Либча събудиха.
Над него стояха
дор трима юрука,
върви му развиха,
ръце му вързаха.
Че са го повели,
повели и завели
в попската кория
при Русевта чешма.
Там са го мъчили,
мъчили и питали:
- Казвай, Либчо, казвай,
на Левски четата,
дето си ги хранил,
дето си ги криял,
дето си им подарил
шарото си агне!
Пък Либчо им дума:
- Левски не познавам,
нито четата му.
Либчо добър юнак,
никой не издаде.
Пустите юруци,
Либча са убили.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.04.2011
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2011