* * *

Вдовишко момче убива разбойник - любовник на майка му

- Ей, Коруне, млад Коруне,
йот не идеш, Корун, како напред,
ката петък, ел събота,
а по-рано у неделя?
- Ой, невесто, бела Маро,
како често, мори, да довогям,
како напред, що довогях,
ката петък, ел събота?
Ти настана, леле, мъжко дете,
мъжко дете, ле, Димитрия.
Го кажуят мошне юнак -
от татка си по-юнак!
- Ей, Коруне, млад Коруне,
и това ли, Корун, кахър береш,
и това ли, желен, да те учам?
Ке се сторам, Корун, здрава-болна,
здрава-болна, Корун, от навала;
ке превързам руса глава,
ке го пратам у горица,
у горица, Корун, за водица,
на кладенци лековити.
Ке го пратам, желно, без оружье,
а ти иди, Корун, сос оружье,
пречекай го тамо, пресечи го,
пресечи му руса глава!
Па се стори Мара здрава-болна,
здрава-болна от навала,
превързала руса глава.
Мъжко дете я разпраша:
- Мори майко, стара майко,
що си, майко, глава превързала?
- Мъжко дете Димитрия,
нещо глава, сино, ме сболела...
Я ке ти се тебе милно молям,
ти да идеш, сино, у горица,
у горица, сино, на водица,
на кладенци лековити,
да донесеш, сино, бистра вода,
малко глава, сино, да измиям -
белки глава, сино, ке помине!
А що беше мъжко дете,
мъжко дете Димитрия,
си отседла добра коня
и си взело зелен бърдак.
Тогай вика, леле, мъжко дете:
- Мори, майко, стара майко,
я подай ми, майко, оружьето,
оружьето, майко, по-малото -
девет педи у дължина,
и три педи у ширина.
Майка, ли, му говореше:
- Мъжко дете Димитрия,
а що ке ти оружьето?
Ти не к' идеш бой да биеш;
ако идеш, сино, со оружье,
вода не е лековита!
- Мори, майко, стара майко,
кога си бех, майко, малечкаво,
кога татко, майко, умираше,
мене клетва ми остави:
"Мъжко дете, ле, Димитрия,
кай ке ходиш, сино, да не ходиш,
да не ходиш, сино, без оружье!"
Па си взело оружьето,
си отиде у горица,
у горица за водица;
тамо найде млад Коруна.
Димитрия му говори:
- Даль ме чуеш, чичо Корун,
наточи ми зелен барак!
Се наведе Корун да наточи,
му пресече руса глава!
Кога назад се поврати -
равни двори изметени,
вити порти отворени,
Мара бело променета,
ми го чекат млад Коруна!...
Кога виде бела Мара, що ке види -
не ми било млади Корун,
току било мъжко дете,
мъжко дете Димитрия!
Тогай вика мъжко дете:
- Ейди, майко, стара майко,
та вземи си дисагите,
извади си зелен бърдак!
Кога бръкна в десен дисаг -
не ми било зелен бърдак,
току било, ле, Корунова,
Корунова руса глава!
Тогай вика бела Мара:
- Капнала ти, сино, десна ръка,
що загуби ваков юнак!
Що ми беше мъжко дете,
мъжко дете Димитрия,
си изтръгна остра сабя,
й пресече руса глава!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.12.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012
Български фолклорни мотиви. Т. III. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2012